Сборникът представя текстове, четени за първи път на научната конференция „Тихата лирика“ в българската литература: от дискриминацията до канонизацията”, организирана на 24 и 25 април 2015 г. във Велико Търново от катедра „Българска литература” при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и департамент „Нова българистика” на НБУ. Те коментират понятието и явлението „тиха лирика“ в контекста на 70-те години на ХХ век; експонират го като поколенчески знак, очертавайки зони на конфликти и точки на колаборация (или на приемственост?) с „априлското поколение“; четат аналитично отделни книги и стихотворения от Иван Цанев, Калин Донков, Калина Ковачева, Борис Христов, Владимир Попов, Андрей Андреев, Паруш Парушев и други поети; проследяват редица биографични траектории и творчески решения на „тихите лирици“ преди и след 1989 година.