Докато четях разказите на Георги Андреев, все си мислех за "малкия голям разказ" както навремето сполучливо се беше изразил Сладкодумният Орлин Василев. Малък по обем, пестелив като изказ, но твърде голям, твърде богато наситен като съдържание разказ. Иска се зрялост, иска се творчески кураж, за да можеш с няколко само странички да уловиш най-характерното от отрязъка от време, който те интересува и чийто образ искаш да постигнеш, да покажеш най-същественото за героите, оживели в съзнанието ти с техните душевни терзания, с конфликтите, съпътстващи действията им, с тяхната любов или самота... От ежедневните проблеми, които предизвикателно се изпречват пред перото ти, верен на истината, да съумееш заинтригуващо да вникнеш с душата на художник в най-същественото от тези проблеми и да убедиш читателите в своите открития - то значи, че си успял, че до голяма степен си изпълнил това, към което си се стремил. И, пак повтарям, в няколко само страници.
От "Мигове, преминали през сърцето" на Драгомир Шопов
