|
Нашата
препоръка |
|
За свободата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за прехода 2000 - 2009
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Каменната крепост
|
|
Автор: Тийт Алексеев
Раздел: Друга европейска литература Издателство:
Авангард принт
Народност: естонска Преводач: Дора Янева-Медникарова ISBN: 9789543372487
първо издание, 2015 год. меки корици,
241 стр.
Цена:
12,99 лв
Прикачен файл:
|
Тийт Алексеев (1968) е един от успешните съвременни писатели на Република Естония. Завършил е университета в град Тарту, специалност „Средновековна история“. Работил е като дипломат в Париж и Брюксел. Първият му роман „Бялото кралство“ (2006) му
носи престижната награда, учредена на името на !НН забележителната естонска поетеса Бети Алвер. Романът „Поклонничеството“, първата част от
I трилогията му кръстоносните походи, печели Наградата на Европейския съюз за литература.
Главен герой в „Каменната крепост“ (втора част на „Поклон¬ничеството“) е млад рицар, комуто се налага да се бори за живота си, защото наред със заплахата от неверниците над главата му надвисва и заканата на василевса Алексий Комнин, заклел се жестоко да му отмъсти. Младият рицар трябва да разчита само на своите спътници, както и на графа на Сицилия, Боемон. За съжаление, графът на Сицилия гони собствени користни цели, което го прави твърде съмни¬телен съюзник.
На кръстоносците, повели борба за освобождението на Божи гроб в Йерусалим в началото на XI век, не им се удава да завладеят Антиохия, някогашната столица на римската провинция Сирия и втори по голе¬мина град в този район на света след Константинопол.
Докато стягат блокадата на Антохия, кръстоносците трябва да се подготвят и за отбрана, защото вражески подкрепления в помощ на града могат да се появят всеки момент.
В „Каменната крепост“ Тийт Алексеев остава верен на историческата епоха, пресъздавайки живота на героите и тяхното специфично светоусещане, намерения, въжделения, победи и огорчения в далечните непознати краища. Войната е „изказана“ като поема, в нея не се долавя фалшив патос, твърде често характерен за литературата на военна тематика.
|
|
|