През 1938 г. Петър Миятев пише:
„...Ние смятаме, че съвсем не е унизително да при¬знаем, че основателите на днешната ни държава са чужденци-тюрки, които по език и народност нямат нищо общо с нас\".
Това е само многократно повтаряно ехо от смъртната присъда, издадена през 1876 г. от чеха Иречек:
„И тъй, прадеди на днешните българи били не ше¬пата Исперихови българи, които завладели в 679 г. една част от Придунавска Мизия, но славяните, кои¬то много по-рано се заселили както в Мизия, тъй и в Тракия, Македония, Епир и дори почти по целия полуостров\".
Настоящото изследване има за цел да провери доказуеми ли са горните твърдения, превърнати преди време в аксиома, която е все още твърде жилава не само сред голяма част от научните кръгове, но и в съзнанието на обикновения българин. Изводите, които са направени на базата на широк лингвистичен и исторически материал, сочат точно обратното - кръвта, която е текла в жилите на онзи народ, който основава и изгражда държавата ни между VII и IX век, преобладава в жилите и на днешните българи.
доц. д-р Петър Голийски
