"Европейската азбука" на Карл-Маркус Гаус проблематизира противоречията между вродените ни усети на европейци и наличните практики, родени и раждани от различни исторически обстоятелства. Тя е както буквар за многообразното единство, наречено Европа, така и философски речник за заблудите на модерните евроцивилизационни понятия. Тя е книга, която по най-интелигентен и впечатляващо литературен начин провокира процеса, в който идеологията "обединена Европа" би трябвало да се превърне във феномен на общоевропейската обществена философия. Тъкмо затова нейният глас е съграждащ и обединяващ, макар и да е по просветителски критичен.
