Религиозната проблематика заема централно място в творчеството на К. Г Юнг, особено в по-късните му трудове. Голямата заслуга на Юнг е разбирането му, че общата първична представа в основата на различните форми на религията, е архетипово съдържание на човешката душа. Новото виждане дава възможност да разберем традиционните ценности и да изпълним с ново съдържание закостенелите форми. Настоящият том (Част втора от том XI на Събраните съчинения на Юнг) обхваща коментари и предговори към религиозни съчинения на Изтока. Тук са показани главните противоположности и съответствия между западните и източните начини на изразяване и форми на възприятие.
Включен е и предговорът към И Дзин. Той има важно значение в контекста на цялостното дело на Юнг, доколкото темата за гадаенето е свързана с разработения от него принцип на синхроничността.
Никой не се учудва на ненаситността си, но я смята за свое право и не се замисля, че едностранчивостта на душевната диета в крайна сметка води до най-тежки нарушения на равновесието. Това е болестта на западния човек и той няма да се успокои, докато не зарази целия свят със своята ненаситна алчност.
