Дао е това, от което не можеш да се отклониш; онова, от което можеш да се отклониш, не е Дао.“ Тази максима от Джунюн, или „Учението за неизменната среда“, подсказва, че Дао няма аналог в западните представи за Бог, дори в идеята за някакъв божествен или естествен закон, който може да бъде спазван, но и отхвърлян. Казаното е трудно приемливо, защото и Лаодзъ, и Джуандзъ са единодушни за това, че действията, извършвани по принуда (или задължение) не се съгласуват с Дао. Парадоксът ще бъде разрешен след столетия в един диалог между чан наставниците Нанцюан и Джаоджоу, включен в Умънгуан:
Джаоджоу попитал:
– Що е Дао?
Наставникът [Нанцюан] отговорил така:
– Твоето всекидневно съзнание е Дао.
– А може ли да се съгласуваш с него?
– Стремиш ли се към съгласуваност, ти неизбежно ще се отклониш.
– Но ако не се стремиш, как ще опознаеш Дао?
– Дао – отвърнал наставникът – не е нито познаваемо, нито непознаваемо. Познанието е мнимо разбиране, незнанието – сляпо невежество. Ако наистина разбираш Дао, без никакви съмнения то е като чисто небе. Кое му е „правилното“ и кое – „погрешното“?!
