Вилхелм Франц Канарис (1887-1945) е началник на Абвера (службата за военно разузнаване и контраразузнаване) на нацистка Германия от 1935 до 1944 г. Произведен е в чин адмирал през 1940 г. В началото на 1943-а няколко от сътрудниците му са заподозрени, че организират покушение срещу Хитлер, и арестувани. Започва разследване на цялата дейност на службата на Канарис. През февруари 1944 г. той е отстранен от длъжност, а през юли същата година е задържан. Следствието не успява да докаже участието му в заговора, но в началото на 1945-а той е изпратен в концлагера Флосенбюрг. В личния му дневник намират редове против фюрера, който лично изисква „незабавното унищожение на предателя". На 8 април специален съд осъжда Канарис на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на следващия ден.
Но кой всъщност е Вилхелм Канарис? Дали действително олицетворява вътрешния отпор срещу Хитлер, както може да се заключи от трагичната му кончина? Или, обратно, е бил най-убеден нацист?
Канарис превръща Абвера в страховита военна машина на Третия райх, но същевременно още от 1941 г. се утвърждава като емблематична фигура на съпротивата в лоното на Вермахта. Истината не е толкова проста. Майстор в контрашпионажа и двойната игра, той нарочно оставя своята служба да се превърне в щаб на опози-ционерите, за да може по-добре да ги контролира, манипулира и да възпрепятства действията им.
Това доказва, въз основа на документи и свидетелства, френският историк Ерик Кержан в настоящата книга.
