Вик за правда, Йосиф Хербст, Партиздат, 1975

Вик за правда

Автор: Йосиф Хербст
Раздел: Пътеписи, публицистика и есеистика, Антикварни книги
Издателство: Партиздат
Народност: българска
ISBN: 00000
първо издание, 1975 год.
твърди корици, 266 стр.
Цена: 16,00 лв

Прикачен файл:

Поредица „Революционна публицистика”
По тоталитарно време Йосиф Хербст е обожествяван като “най-добрия български журналист” и е даван за пример като смел борец за демокрация. В действителност
и в биографията му, и в творчеството му има доста противоречия
Йосиф Хербст е първият директор на печата по времето на управлението на Демократическата партия от 1908 до 1911 г. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и е носител на орден “За храброст”.
През 1913 г. цар Фердинанд по съвет на австро-унгарския император Франц-Йосиф създава специална длъжност директор на печата, за да “обуздае” българската преса и да я постави в служба на правителствената политика. На този висок пост по препоръка на Симеон Радев и д-р Никола Генадиев е назначен Хербст. Той го заема, убеден, че така най-много може да допринесе за осъществяването на българските национални идеали.
С изключително усърдие журналистът прокарва прогерманската политика на правителството. През 1917 г. обаче влиза в остър конфликт с щаба на армията, с министър-председателя Радославов и с цар Фердинанд. Вследствие на това е уволнен и изпратен на бойното поле. Там написва своето знаменито писмо, в което предрича войнишки бунт и катастрофа, ако не се вземат радикални мерки.
След войната се оттегля от политиката и журналистиката и се жени за Виола Каравелова, сестрата на Лора Каравелова, с която заедно отглеждат децата от предишните си бракове. Освен “Днес” Йосиф Хербст списва вестниците “Вестник”, АБВ, “Ек” и сп. “Вик за свободни хора”.
Веднага след Септемврийското въстание през 1923 г. творчеството му е насочено с особена острота срещу правителството на Александър Цанков. Със същия ентусиазъм, с който преди е защитавал “империалистите”, Хербст се заема да брани комунистическите идеали и политиката на Съветска Русия и Коминтерна. На страниците на сп. “Вик” през юни 1924 г. той открито признава: “Аз съм комунист”. През 1923 г. излиза и книгата му “Вчера, днес и утре”. В нея четем:
“Има нещо още по-справедливо от пропорционалната система - “гражданино”, не трепери! - съветската система,
съветската система не на управление, а на народно представителство.”
През февруари 1925 г. Хербст описва изхвърлянето на трупа на комуниста Вълчо Иванов, убит от група офицери, с което окончателно си спечелва омразата на властта. Нарочен е и поводът, който сам дава със съобщението за атентата в “Света Неделя”, решава съдбата му.
На 16 април 1925 г. Йосиф Хербст в своя вестник "Днес" е пуснал предварително новината за атентата в катедралата "Света Неделя", твърдят историци.
По идеологически причини повече от половин век никой не е посмял да пише за допуснатия гаф, за който навремето е имало и свидетели. Точно този факт става и причина дългогодишната икона на българската журналистика в крайна сметка да изчезне безследно. След взрива Хербст веднага е арестуван, а по-късно формално е пуснат от полицейския участък и най-вероятно е бил ликвидиран от агентите на военното разузнаване.