Херберт Маркузе е немски философ и социолог, член на Франкфуртската школа. Смятан е за един от отците на Новата левица и на Нео-марксистките студентски движения в Германия, Франция и САЩ, развили се през 60те и 70те години на ХХ век, а „Едноизмерният човек“ е най-известния му труд.
В "Едноизмерният човек" вниманието е насочено към интерпретация на състоянието на човек в съвременното индустриално общество. Според Маркузе в основата на съвременната развита индустриална цивилизация лежи определен исторически проект – отношението на човека към света, определящо както неговото мислене за света, така и дейността му в него и това е технологичният проект или технологичната рационалност.
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение 6
Парализата на критиката – общество без опозиция 5
Едноизмерното общество 17
Новите форми на контрол 17
Затварянето на политическия универсум 39
Завладяването на нещастното съзнание - репресивната десублимация 81
Затварянето на света на дискурсивността 117
Едноизмерната мисъл 161
Негативното мислене – провалената логика на протеста 161
От негативно към позитивно мислене - технологическата рационалност и логиката на господството 186
Триумфът на позитивното мислене - едноизмерната философия 217
Шансът на алтернативите 253
Историческата ангажираност на философията 253
Катастрофата на освобождението 279
Заключение 306
Речник 320
Илюзии, които ни предстоят. Росен Ангелов 327
