Душевността на Мария и нейната мисия обаче остават тайна. Затова, когато говори за нея, Църквата избягва догматическите формули и богословските определения, а използва молитвената поезия, антиномичните образи и метафори.
В тази книга се опитваме да погледнем от по-различен ъгъл в уникалното положение на Пресвета Богородица в този свят (което съответства на нейните лични качества), в нейната психофизическа пълнота (която се разбира като духовен път към съвършенство) и в чистотата на сърцето й (чрез което се познава Бог).
Търсим отговори на въпросите:
- Какво е мястото на жената в съзидателния план на Бога?
- Какво призвание е гравирано в женската природа?
- Какда се уравновесяват отношенията между жената и мъжа?
