Мара Белчева е една от най-значимите български поетеси. Съдбата й е трагична, защото Мара е обречена два пъти да скърби за мъжете, които бележат жизнения й път. На двадесет и три години тя става вдовица – съпругът й Христо Белчев (финансов министър на Стамболов) е убит. Това е голяма трагедия за нея и всички са покъртени от мъката й. Дворцовите ухажори, сред които е и княз Фердинанд, се мобилизират, но нямат успех. Когато Мара свързва живота и творчеството си с поета Пенчо Славейков, отново й е съдено да изживее същата трагедия и да се прости с любимия си.
Животът, личността и интелектът на Мара Белчева намират отражение в стиховете й. Настоящата книга има антологичен характер. В нея са включени не само стихотворения на Мара Белчева от трите й книги, но и нейни по-късни публикации в печата. Изданието представя разностранния гений на поетесата, която се вълнува както от дълбоко интимни човешки преживявания, свързани с любимия човек и сбогуването с него завинаги, но и от вселенски въпроси и проблеми (в последните десетилетия от живота си поетесата прегръща дъновизма и го превръща в свой прозорец към материалния и духовния свят).
