Studia Thracica 14: Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VI век до края на 341 г. пр. Хр., Калин Порожанов, УИ „Неофит Рилски”, 2011

Studia Thracica 14: Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VI век до края на 341 г. пр. Хр.

Автор: Калин Порожанов
Раздел: Антична история, Балканският полуостров преди Аспарух
Издателство: УИ „Неофит Рилски”
Народност: българска
ISBN: 9789546807526
първо издание, 2011 год.
меки корици, 290 стр.
Цена: 12,00 лв

Прикачен файл:

Въз основа на писмени, епиграфски, нумизматични и археологически извори трудът разглежда политическите и икономически отношения, от края на VІ до средата на ІV в.пр.Хр., на най-голямата тракийска държава в Европа Одриското царство-империя, с древногръцките градове по неговите крайбрежия (на Егейско, Мраморно и Черно море) и с полиса Атина, като лидер на Първата и Втората атинска империя.

Политиката на Одриското царство като империя изисква използването на пазари за развитието на стокообмена и получаване на печалба от това. Тъй като собствените тракийски тържища (със смесено население) не удовлетворяват тези нараснали нужди, се налага владетелите да използват пазарите на елинските полиси, намиращи се по крайбрежията им.

Всички одриски царе, властвали през тези векове, Олор, Терес, Спарадок, Ситалк, Севт І, Меток/Медок/Амадок І, Хебризелм, Котис І и Керсеблепт, сключват дипломатически договори с Атина (като оглавяваща Атинската архе-империя) за разпределение на сферите на влияние и подялба на данъците (без Олор), получавани от елинските полиси, намиращи се по морските брегове на царството. Политиката на същите царе е целенасочена и концентрирана на юг и югоизток за налагане над елинските полиси там. Тя се осъществява от тях, чрез повече от 20 владетелски резиденции, разположени по морските крайбрежия и в недалечния хинтерланд на континента.

Оказва се, че над по-малките полиси, емпориони по същината си, властването е по-трайно, но облагането е със сравнително малки данъци, а над по-големите полиси - по-кратковременно, но - с по-големи суми. С всеки следващ владетел тази политика е все по-успешна. За да достигне върха при Котис І и Керсеблепт, които държат и налагат данъци не само на градовете по Тракийско море и Северна Пропонтида, но и на полисите от Тракийския херсонес (дн. Галиполски полуостров). При това, те успешно контролират плаването през Босфора и Хелеспонта като облагат с навло (корабна такса) преминаващите кораби.

С тези си прояви, онова, което постига плеядата одриски царе Терес І, Спарадок, Ситалк, Севт І, Меток/Медок/Амадок І, Хебризелм, Котис І и Керсеблепт, може да се определи като категорично излизане на сцената и най-активно участие на траките, чрез Одриското царство, в историческата драма, представяща върхови постижения в развитието на Античния свят. Те са техен, реален обществено-политически принос в очертаването на историческата перспектива на Европа и Средиземноморието. Нещо повече - те са израз на новоформираща се ценностна система, налагаща не само и толкова съсъществуването между полис и етнос, но и жизнено важното сближаване между тези две начала.

Калин Порожанов