Черният ангел, като Прометей трябва да открадне огъня, този път не от боговете, а от онова тайно тясно долапче, в което самите ние сме го скрили, трябва да го открадне, за да ни го даде отново. Защото - и за мен това е тъжна констатация - все очакваме някой месия да дойде и да ни спаси, да се спусне с космически кораб, самолет от далечна страна или просто да се появи о някъде и да ни измъкне от блатото на робското съзнание.
Какво се случва, когато въпросният месия се появи? Ще го посрещнем ли радушно? Или ще го унищожим с безразличие, със страх, с така любимата ни поговорка „Преклонена глава сабя не я сече"? На всички тези въпроси отговор дава „Черният ангел".
