Книгата съдържа бележките от пътуването на българския изкуствовед Асен Чилингиров в Албания през 1986 г. като член на редакционната колегия на десеттомната „Енциклопедия на средновековното изкуство" (Рим, 1986-1995). Чилингиров е автор на всички статии от Енциклопедията за паметниците в Албания, България и Република
Македония.
Проучените на място художествени забележителности свидетелстват за дълбоките културни връзки между населението на Албания и България от дълбока древност.
От VI век църквата в Албания е подчинена на Архиепископията на Първа Юстиниана, известна и като Архиепископия България, а по-голяма част от страната влиза в територията на Първото и Второто българско царство. През цялата древност и Средновековието художествените и архитектурните паметници са творби на едни и същи
ателиета, като през XIX век най-бележитият български архитект, майстор Павел от Кримин, строител на църквата в Рилския манастир и джамията в Самоков, завършва главната джамия в Тирана и изгражда Бекяр-джамия в Берат.
