Фрагментът е жанр, много удобен и красив. Удобен, защото не те задължава с непременна стройност. Красив, защото какво по-хубаво може да има от това да
не се чувстваш задължително обвързан - било с форма, било с обем или каторжност на идеята. Нещо ти хрумва, нахвърляш го като ескиз в напълно свободна
форма, после можеш да се върнеш и, налага ли се, тук-там отново да го "пипнеш". Понякога той е като индийската котка погиан, която много често се случва да се появи и изчезне в мъглата на дивите пространства на мисълта и въображението и нямаш ли шанса, можеш и никога да не я зърнеш. Понякога пък е като птиците алкиони, нимфите, превърнати в птици, щастливи с шанса си на зевсови роднини, които имат седемте си "алкионски дни". И какво друго
да прави писателят, освен да дебне видението на погиана или да хване пикирането в летежа на птиците алкиони, за да сподели
идеята, хрумването или впечатлението си с читателя?!?
Е, в тая книга има и не само хрумвания, животът наложи да отреагираме и на не тъй поетични и красиви идеи. Но по-важното е да има диалог. На това се и надявам...
