"Образцово село". Модернизационният проект за селото в България (1937 - 1944), Милена Ангелова, УИ „Неофит Рилски”, 2008

"Образцово село". Модернизационният проект за селото в България (1937 - 1944)

Автор: Милена Ангелова
Раздел: Социология, България след Освобождението до 1944г.
Издателство: УИ „Неофит Рилски”
Народност: българска
ISBN: 9789546805621
първо издание, 2008 год.
меки корици, 256 стр.
Цена: 14,90 лв (7.62 €)

Прикачен файл:

ПРЕДГОВОР

Години на образцовизъм

Книгата на Милена Ангелова „Образцово село" предлага нов и неочакван прочит на темата за миналото на селото и модернизацията на селското пространство в България. Авторката се обръща към един забравен, макар и общо взето в много отношения успешен (както разбира от книгата читателят) опит за промяна на селското пространство от тридесетте години, ориентиран не само и не толкова към стопанските ресурси на земеделието, колкото към промяна на селото чрез повдигане на културата на земеделието, земеделското образование, хигиената и здравното съзнание, промяна на селското домакинство и рационализиране на домашния труд. Този „образцовизъм" на тридесетте години, превърнат в държавна програма към селото след 1936 г. разчита преди всичко на младите хора в селата - мъже и жени, в голямата си част вече не само грамотни, но и обхванати от мрежата на допълнителните земеделски училища. Той мобилизира усилията на местната власт: кметове, общински съветници, както и значителен експертен ресурс от агрономи, лекари, медицински сестри, учители и свешеници. Към това се приобщава и откриващия селото граждански сектор в България: дружества на червения кръст, на съюза за закрила на децата, женски и християнски дружества и др.

Милена Ангелова е избягнала опасността да затвори българския образцовизъм в тесни национални граници и да преповтори клишетата за селото като автентично и изконно място на националното. Тя представя времето на „Образцовото село" в неговите европейски исторически корени още от 18. век: във времето на физиократите и Просвещението, отиващи до първия „образцов селянин" - швейцарецът Клайнйогг, както и превъплъщенията на идеите за образцовото село в различни утопични опити и програми в отделните страни в Европа и в частност на Балканите. Нещо повече, Милена Ангелова открива в книгата си ролята не само на чуждестранните модели, но и на усилията на международни организации, фондации, експерти и институции да подпомогнат и подготвят кадри за тази програма. Особено се открояват усилията на Рокфелеровата фондация и американската близкоизтточна фондация.

С книгата си Милена Ангелова показва колко разнообразни и различни, богати и интересни мсгатда бъдат изворите за историята на селото. Разказана п цялата й модерност, програмата „Образцово село" е оставила значителни следи освен в документите на държавни и общински институции, също и в периодиката, архивите на радиопредаванията, филмовите прегледи. Променила е градоустройството, оставяйки промени в селското архитектурно пространство: фурни - комбинати, селски здравни служби, залесявания, училищни градини. И не само: Милена Ангелова отива по-далеч. Тя успява да пробуди спомените на живите свидетели от годините на някогашния образцовизъм - възрастни мъже и жени, показвайки, че това е преживяна история, променила селския дом и селското всекидневие, а не поредният провален експеримент със селото. Документи и снимки от семейните архиви допълват представата за промяната на живота на селското семейство и домакинство, на новите стремежи и представи на селската домакиня за нейния дом. Така програмата „Образцово село" излиза от анонимността на държавния документ: в нея участват множество хора, чиито забравени, полузабравени, или малко познати имена получават нов живот в книгата.

Заедно с това читателят съзира и пукнатините във „витрината" на Образцовото село. Вижда се как клиентелизъм, завист, съперничество, злоупотреби с властта и конфликти между традиционните и нови елити в селото през тридесетте години неминуемо съпътстват практическите превъплъщения на образцовизма.

Написана интересно и увлекателно, в книгата Читателят не съзира усилията, вложени в изнамирането на темата, дългогодишното издирване на изворите, работата на терен. Имах рядката възможност да виждам процеса на работата: търсенията, изненадите, вълненията, откритията и находките на авторката. Затова посрещам публикуването на книгата „Образцово село. Модернизационният проект за селото в България (1937-1944 г.)" с истинска радост.

Кристина Попова