В книгата се анализират процесите през разглеждания 45-годишен период и фактическото състояние на българската военноавиационна система в края на 1990 и началото на 1991 г. дават основание да се смята, че при криза с военен, невоенен характер и военен конфликт системата има подчертано отбранителен характер, чиито способности за изпълнение на транспортни, разузнавателни, специални и задачи за непосредствена авиационна поддръжка нарастват за сметка на допълнителното развръщане на граждански авиационни структури.
За да се съди за мащабите на военноавиационната система на България след Втората световна война и в годините на Студената война, е необходимо да бъдат обобщени количествените показатели на експлоатираната авиационна техника и подготвения летателен състав, които на практика са „острието на меча" на държавата в областта на въздушното пространство.
За разглеждания 45-годишен период в страната се експлоатират над 3300 летателни апарата - основно съветско, чехословашко и българско производство. Само в рамките на Въздушните войски и авиацията от състава на Военновъздушните сили на България до 1990 г. летят 2228 самолета и 172 вертолета.
СЪДЪРЖАНИЕ:
ПРЕДИСЛОВИЕ
УВОД
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОНЯТИЙНИЯ АПАРАТ, СВЪРЗАН С ВОЕННО АВИАЦИОННАТА СИСТЕМА И НЕЙНОТО ТРАНСФОРМИРАНЕ
НАЧАЛОТО НА ПРОМЯНАТА
РАЗВИТИЕ И ТРАНСФОРМАЦИОННИ ПРОЦЕСИ НА ВОЕННО АВИАЦИОННАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ В ПЕТГОДИШНИЯ СЛЕДВОЕНЕН ПЕРИОД
ПРЕМИНАВАНЕ НА ВОЕННО АВИАЦИОННАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ КЪМ РЕАКТИВНА МАТЕРИАЛНА ЧАСТ (1951-1966)
ТРАНСФОРМАЦИОННИ ПРОЦЕСИ ВЪВ ВОЕННО АВИАЦИОННАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ ОТ 1967 ДО 1990 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
