|
Нашата
препоръка |
|
Самотният човек. Новели
|
|
|
|
|
|
|
|
|
България в Първата световна война - 1914 - 1918. Илюстрована история
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мълчаливото бягство
|
|
Автор: Лена Константе
Раздел: Световни мемоари и биографии, Съвременна история, Балканска история Издателство:
СОНМ
Народност: румънска Преводач: Ванина Божикова ISBN: 9789548523158
първо издание, 2011 год. меки корици,
282 стр.
Цена:
9,70 лв
|
3000 дни сама в румънските затвори
Лена Константе (1909-2005) е румънска есеистка, мемоаристка и художничка, известна в областта на сценографията и художествения текстил. Семейна приятелка с политика-комунист Лукрециу Патраш-кану, който бива арестуван и осъден на смърт заради конфликта си с Георге Георгиу-Деж, тогавашен лидер на Румънската комунистическа партия, Лена Константе също бива арестувана и прекарва 3000 дни в румънските затвори. В послеслова си към първоначалното френско издание на книгата Константе признава:
„Написах тази книга без надеждата да я видя публикувана някога. Трябваше да се случи чудото през декември 1989 п, за да стане това възможно и така да успея да примиря привързаността си към родината с желанието да свидетелствам.
Навярно това свидетелство ще помогне на хората да разберат по-добре тежките времена, които всички ние преживяхме, нашето отчаяние и нашия страх. Този страх се бе просмукал дълбоко у всички ни.
Онзи, който не е търпял ден подир ден, в продължение на години унижението, робството, потиснатите огорчения, постоянното беззъбо желание за отмъщение, студа, недохранването, пълната липса на хоризонт, не ще може да ни разбере напълно.
Тази книга не е история на един изолиран случай. Не само ние страдахме. Огромното болшинство от румънския народ беше смазано под тежестта на един нечовешки, извратен режим, стотици хиляди румънци гниеха години наред по румънските затвори. Ала трябва да призная, че аз съм единствената жена в тази страна, която преживях осем години и половина в пълно уединение, в единична килия. Надявам се, никой читател на тази книга не ще си помисли, че това е нещо, с което се гордея."
|
|
|