През ключалката тайно гледам живота,
шпионирам го, дано да разбера
как винаги печели той,
а ние Всички губим.
Как се създават ценностите и как се налагат
върху това, което първо излинява:
тялото.
Умирам в мислите си без следа от болест,
живея без потребност никаква от насърчение,
дишам, и нека се намирам
на близко/ далечно разстояние
от всичко топло
и докосвано, и възпламеняващо...
Питам се какви ли нови комбинации
ще изнамери пак животът
между болката от окончателното изличаване
и чудото на ежедневното безсмъртие.
Дължа на страха мъдростта си.
Листенца от цветя, оттенъци, въздишки
- изхвърлям.
Пръст, въздух, корени - запазвам.
Да се маха излишното, казвам,
да вляза в небето на нищото
с минималното.
