Зимна соната, Дороти Едуардс, ВИП Класика, 2010

Зимна соната

Автор: Дороти Едуардс
Раздел: Английска литература
Издателство: ВИП Класика
Народност: английска
Преводач: Роза Григорова
ISBN: 9789549185911
първо издание, 2010 год.
меки корици, 176 стр.
Цена: 8,00 лв

Прикачен файл:

“Зимна соната” е втората и последна книга на Дороти Едуардс и единственият й роман. Тя описва живота в неопределено английско село в течение на един-единствен зимен сезон. Започва с последния хубав ден на есента и завършва, когато се появяват първите минзухари. Налице е усещането, че всички очакват нещо да стане, та дори и да е само възвръщането на пролетта.
Но когато книгата се сравнява с “Рапсодия”, има съществен нов елемент. Тук за пръв път Дороти се осмелява да премине от другата страна на въображаемата си Англия и въвежда някои представители на работническата класа, които почти напълно отсъстват от по-ранните й произведения. Някак си в тях има повече плът и кръв, отколкото в обитателите на бялата къща. Те са решително британци и с всичките си черти показват, че са извлечени от живота.
Арнолд Нетъл, стеснителен млад пощенски чиновник, пристига в усамотено английско село в края на лятото. През прозореца на пощата вижда да минава красива жена, Оливия, и появяването й сякаш възвестява нова надежда в живота му. После нейното уверено, сигурно семейство го кани вкъщи, за да посвири на виолончелото си, и неизбежно се оказва влюбен. Но с бавното приближаване на пролетта крехките надежди на господин Нетъл също така неусетно си отиват.
Публикуван за пръв път през 1928 г., този единствен роман на Дороти Едуардс музикално втъкава главната си тема - самотността на човешкото съществувание - с тънък поглед към нейните последствия. Изпълнен с настроение, деликатен, романът й е, както казва Дейвид Гарнет, “прецизно и съвършено произведение на изкуството”.
Някои критици откриват в нея руско влияние. Като в Чеховите пиеси събитията се развиват в обществени застояли води, централните действащи лица нямат определени неща, с които да се занимават, и са захвърлени от обстоятелствата в общата си компания.
Авторката е избрала своя спектър от герои много пестеливо, за да може да илюстрира сложността и комичността на английската социална система и нейните отношения към любовта и класовите различия.
Дороти Едуардс (1903-1934), родена в Гламорган, Уелс, е гореща патриотка на Уелс. Първият разказ, който решава да публикува, е включен в изданието на Едуард О’Брайън “Най-хубави къси разкази”. Разказите й се печатат в английски и американски списания и са събрани в един том - “Рапсодия”, който излиза през 1927 г. и има голям успех. Джералд Гулд в “Обзървър” я поздравява като гений. Възхищават й се като на един от тримата големи писатели на годината.
Макар и творбата й да е акламирана от съвременните критици, в това число Леонард Улф, Джералд Бренан и Реймънд Мортимър, тя потъва в забрава след трагичното й самоубийство на 31-годишна възраст.
Дороти Паркър цял живот флиртува с мисълта за самоубийство и непрекъснато повтаря, че знае кога ще умре. Дороти Едуардс казва това само веднъж. Тя се връща в дома си в Уелс, оставя бележка в джоба на шлифера си и се хвърля под влака. Тя е само на трийсет и една години. За това никой не е виновен.