Основен източник за написването на "Книга за цар Фердинанд и българите" е архивът, който Симеон II и Мария-Луиза връщат на България. Това е най-богатият документален разказ за изпълнената с градивна мощ, войнска слава и драматизъм история на българския народ и на неговия владетел от края на XIX и началото на XX век. С умението на изкусен разказвач авторът води читателя през лабиринта на времето, освобождава мисълта му от наслойки и го изправя пред реалността. От едната страна е цар Фердинанд със своите идеи, вроден аристократичен такт и умения на майстор-строител, от другата - неговите критици и клеветници. В пространството между тези две страни е възродена, обновена и устремена към своя национален идеал България.
