Вдовица на близък покоен поет
ми дойде на гости с неизползван пакет,
от него останала чудесна хартия.
Зарадвах се тайно, не мога да скрия,
и с голямо "мерси"
приех й дара,
но, както гласи
поговорката стара,
изкуството дълго е, а животът ни - кратък,
пък от моя остава ми само малък остатък,
и знам, че когато на мойта врата
чукне Лошата Гостенка и ми каже: "Дотук!",
ще оставя и аз доста бели листа,
за да пише на тях някой друг.
