Както всички други книги на Йордан Велчев, и тази е посветена на Пловдив. Тя отразява обществения живот в града, а по непряк начин и в цялата страна, през първите десетилетия на ХІХ век. Велчев е съсредоточил повествованието си около хора, чиито имена не са останали в историята, но житията на които въплъщават могъщия дух на епохата преди Освобождението – време на национално осъзнаване и борба за църковна независимост.
Книгата създава една детайлна картина на Пловдив, в нея сякаш звучи и езикът на Възраждането. Не случайно подзаглавието й е „предтечите на Българския Великден”, като една реплика към емблематичния труд на Тончо Жечев.
