„История на страните, подвластни на унгарската империя" 1797 г. от Йохан Кристиан фон Енгел е забележително произведение на немско-езичната историография от епохата на Просвещението. Публикувано в самия край на XVIII в., то събира и разглася основни идеи на това преломно столетие: стремежа да се стигне до истината по рационален път, социализирането на познавателния процес, издигането на нравствения принцип над интереса в широк смисъл. Поместената в рамките на това съчинение обширна „История на българите в Мизия" е малко позната у нас. Пръв обръща внимание към нея видният немски българист Норберт Рандов в своя реферат „Йохан Кристиан фон Енгел, историограф от XVIII в., и неговата История на българите в Мизия (1797 г.)", изнесен пред Втория международен конгрес по българистика в София и публикуван в том 7 от материалите на конгреса. Илия Конев посочва връзката на немската историческа наука с „История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, като подчертава значението на Енгеловия труд в статията си „История славянобългарска" и новото начало в отношенията ни с другите народи".
