Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята
Две жени,
може би клошарки, може би не,
но на клошарки приличат
четат вестници (извадени от кофите)
в градинката до Джумаята вече втори
час.
Попиват и обсъждат,
знаят всичко за всеки,
за добрите кметове и добрите жени.
Погледнах ги (клошарките),
те са майка и дъщеря —
приличат си.
"Той имал топло отношение,
а те — мръсниците."
Тази била хубава,
онази не била хубава, но много способна.
На Неверния Тома клошарките са
братовчедки,
на Тома Неверни, когото вече пети път пребиват
с надеждата за 5 стотака
в Свободните борби на София.
Наздраве! Тома!
Другия път да биеш!
И както казва вечната и свята Лили Иванова, да си оправиш зъбите!
Борис Роканов, „Великолепни стихотворения", ИК „Стигмати", С, 2009.
Новата поетична книга на Борис Роканов е съставена само от „великолепни стихотворения" и ако великолепното е естетическа категория, която предполага свръхизобилие, то и в тази книга работи със свръхизобилното. Просвещенски обяснителните заглавия са карнавално разиграни. Обяснителните бележки от Ани Илков, Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Екатерина Йосифова, Йордан Ефтимов, Марин Бодаков, Младен Влашки, Петър Атанасов, София Несторова в контекста на стихосбирката са доведени до ръба на мистифициращото писане. Това е поезия, която излиза от кюстендилската школа и е плътна, изпипана, с много въображение, лудическа, постмодерна в най-добрия смисъл.
Из „Литературен вестник”
|
