Арете е понятие, съставено по старогръцки теоним - Арес, и обобщава мъжката добродетелност, която е осъзнавана като градивно активно поведение в Югоизточна Европа - преди всичко в Древна Елада и в Древна Тракия - през последните три хилядолетия. Най-важните качества, които открояват личност с поведение Арете, са вяра, достойнство, храброст, патриотизъм, саможертва, трудолюбие, творчество, последователност, милосърдие, състрадание, любов,
В елинските митосюжети, противопоставящи „своето" на „чуждото", Арес е бог на войната, но за разлика от Атина, е персонификация на разрушителността, отмъстителността и жестокостта заради самата жестокост. Атина е „своя” на елините, а Арес е тракийски, т.е. „чужд” „варварски". Идеята Арете, която се заражда и формира в некласическа среда до и след Троянската война (XIII в пр. Хр.), се гради обаче на народния, а не на литературизирания образ на бога, появил се след подреждането и записването на Омировия епос през VI в. пр. Хр. във фолклорната старина на Елада и на Тракия Арес, освен бог, е и горд владетел, смел воин, трудолюбив стопанин и неотразим любовник -покорил най-красивата богиня Афродита.
Функциите на този образ на бога очертават идеала за свободен гражданин, глава на семейство и защитник на родината, Арете включва идеи и образи, които трябва да бъдат разпознати и назовани, за да се постигне историко-психологическа приемственост на достойнства, но и една по-сложна мотивация - постигането на уравновесеност между тяло и дух. Тази вътрешнопсихолозическа „борба на всеки със себе си" определя Арете като етика, която става педагогика. Етико-педагогическата цел е да се обучава и възпитава ценностна система за индивидуално и групово полезно поведение, т.е. за изграждане на култура в латинския смисъл на думата - „обработка на духа".
Ценностната система Арете се структурира в пет тематични кръга, наречени „Звезда на Арете", която включва -Вяра, Власт, Бран, Труд и Любов, с техните персонификации -Бог, Цар, Воин, Стопанин и Мъж.
|
