Райна Костенцева (1885-1967) е потомка на прочут род от Щип, Македония. Баща й, Михаил хаджи Костенцев, е първият книжар в новоосвободена София. Майка й е ученичка на баба Неделя Петкова и е една от заслужилите учителки през Възраждането.
В своите спомени авторката не цитира дати, не прави сухи исторически разбори, а представя увлекателно и завладяващо всекидневния живот на столичани в края на ХІХ и началото на ХХ век. Пред очите на читателя възкръсват улици, бани, църкви и джамии, публични домове, пазари, улични търговци, кръчми, театри... Сладкодумно, черпейки от първоизвора като очевидец на случващото се в новоизбраната столица, Райна Костенцева пише книга, която и днес изпълнява ролята на своеобразен пътеводител в душевността и манталитета на първите столичани - премного ориенталци, не толкова европейци. Тя разказва също и за своя род, за предсмъртната песен на Левски, за героизма и саможертвата на първостроителите на българската култура и държава, за шопските сватби, за рекета на общинарите, за браковете си с известните художници Август Розентал и Макс Мецгер...
За съдбата на Райна Костенцева след 1944 г. свидетелстват писма и документи, включени тук за първи път. Изцяло е публикуван и прочутият албум със снимки на фотографа Димитър Карастоянов от 1912 година.
