Дисертации, том 2 - Архитектурна декорация в провинция Долна Мизия (І-ІІІ в. Сл. Хр.), Здравко Димитров, Национален археологически институт и музей - БАН, 2007

Дисертации, том 2 - Архитектурна декорация в провинция Долна Мизия (І-ІІІ в. Сл. Хр.)

Автор: Здравко Димитров
Раздел: Балканският полуостров преди Аспарух, Археология
Издателство: Национален археологически институт и музей - БАН
Народност: българска
ISBN: 9789549158793
първо издание, 2007 год.
меки корици, 706 стр.
Цена: 12,00 лв

Прикачен файл:

През епохата на Принципата (I-III в. сл. Хр.) изследваната в тази работа провинция Долна Мизия често е променяла своите граници. Това се дължи както на конкретните исторически събития, така и на факта, че в по-голямата си част тя винаги остава гранична зона в Римската империя.
За образуването на провинция Мизия дискусии се водят почти сто години. Налице са няколко сериозно аргументирани мнения. Датата на създаването й е определяна различно: от 27 г. пр. Хр. (времето на походите на Марк Лициний Крас), както приемат Е. Ритерлинг и Б. Томасон, до 15 г. сл. Хр., която посочват Б. Геров и В. Велков (Иванов 1999, 23). Образуването на една гранична и отдалечена от Рим провинция обикновено е процес, който продължава доста дълго. Той представлява сбор от етапите на завоеванието, които се планират и изпълняват последователно. Те включват не само чисто военни кампании, но и строеж на постоянни военни лагери. От тази гледа точка, посоченият интервал време (27 пр. Хр. - 15 г. сл. Хр.) обозначава периода на установяването на трайно военно присъствие на север от Хемус. Знаем със сигурност, че тогава край античната река Ескус възниква лагерът на V Македонски легион - 9 г. сл. Хр.
В научните среди днес като основни за образуването на провинция Долна Мизия са приети два момента: назначаването на Гай Попей Сабин за императорски наместник в Мизия през 12 г. сл. Хр. и включването през 15 г. сл. Хр. на Македония и Ахая към неговото губернаторство. Счита се, че това е началото на развитието на провинцията в административната система на римския свят. В този ранен етап Мизия включва земите по поречието на Дунав от течението на р. Морава до устията на Осъм и Вит.. Такова е виждането на Б. Геров, Т. Сарновски, И. Генчева, Г Кабакчиева (Иванов 1999, 24; Кабакчиева 2000, 21). Последното изказано мнение по въпроса също определя 12 г. сл. Хр. (Аугат 1998, 115-129).
В рамките на I век сл. Хр. територията на провинцията постепенно се разширява. При образуването на Тракия (45 г. сл. Хр.), се предполага, че към Мизия се включват земите до р. Янтра. Цялата източна част на днешна Северна България е вече овладяна със сигурност при управлението на династията на Флавиите (69-96 г.). Много е важно, че западнопонтийските колонии също стават част от Мизия. Включени са градовете от Анхиало на север (т.е. Месамбрия, Одесос, Дионисополис, Калатис, Томи, Истрия, Олбия) до земите на Боспорското царство (Геров 1949, 7). За голямото значение на тези центрове говори и фактът, че столица на новообразуваната провинция става Томи. По-късно, през II век сл. Хр., римски части са разквартирувани дори в Херсонеския полуостров. През антонино-вата епоха край днешния град Балаклава пребивава вексилация на XI Клавдиев легион .