PHOSPHORION: Studia in honorem Mariae Cicikova, Съставител: Диана Гергова, БАН Марин Дринов, 2008

PHOSPHORION: Studia in honorem Mariae Cicikova

Автор: Съставител: Диана Гергова
Раздел: Балканският полуостров преди Аспарух, Археология
Издателство: БАН Марин Дринов
Народност: българска
ISBN: 9789543222506
първо издание, 2008 год.
меки корици, 656 стр.
Цена: 24,00 лв

Прикачен файл:

Сборник в чест на 80-годишнината на Мария Чичикова

Проблемът, изникнал пред издателите на настоящия сборник — в един или в два тома да бъдат публикувани представените от колегите, приятелите и учениците на М. Чичикова изследвания в нейна част, повече от всичко свидетелства за мястото, което тя заема в българската археология, а и далеч не само у нас.
Родена на 14 януари 1925 г., М. Чичикова завършва през 1947 г. Софийския университет „Св. Климент Охридски", специалност история, профил археология.
В края на същата година постъпва на работа като асистент и младши научен сътрудник в Археологическия институт при БАН. Работи с еднакво усърдие и в кабинета, и в музейните зали. Има голямото щастие да бъде участник и ръководител на започналите през 1948 г. най-мащабни археологически проучвания в България - на тракийския град Севтополис, осъществявани до 1954 г. Разкопките, ръководени от проф. Д. П. Димитров, са школа за няколко поколения български археолози и историци. За нея те са и съдба, защото именно тук започва съвместният й личен и изследователски път с големия български археолог. Тук тя е археолог, жена и майка едновременно, защото с тях на разкопките расте и техният син Камен.
Изследванията на столицата на одрисите са последвани от разкопките на некропола „Деветте могили", Казанлъшко, през 1971—1979 г. Приносите на М. Чичикова в изследването на селищния живот, погребалните съоръжения и обичаи на елинистическа Тракия, направени в многобройните й публикации, са съпътствани от разкопките на гробницата при Калояново и на други обекти. Те са увенчани заслужено с възлагането на проучванията на Свещарската гробница с кариатиди на нейното вещо ръководство.
В периода 1982—1989 г. наред с осъществяването на едни от най-комплексните изследвания на археологически паметник в България, в Националния резерват Сборяново тя започва и проучванията на укрепения градски център. Формира екип, на който е добър съветник и приятел, и който продължава да изследва духовната и политическата столица на гетите и до днес.
Приносите на М. Чичикова в изследванията на културата на Тракия през римската и късноантичната епоха са също значителни. Между 1960 и 1990 г., като заместник-ръководител и ръководител на българо-полските проучвания в Нове при Свищов, пани Мария е уважавана и обичана колега. Нове е важен военно-стратегически център на римската долнодунавска граница, превърнал се в голям град през епохата на късната античност, даващ ценна информация за фортификацията, гражданската и църковната архитектура, бита и занаятите по това време.
Пътят, който М. Чичикова проправя за изследванията на ранната тракийска култура, е особено значим. Предложената нова хронология на тракийската култура от ранножелязната епоха, чието начало тя отнася значително по-рано, в края на XII в. пр.Хр., поставя тракийската проблематика в контекста на съвременните изследвания върху синхронните средиземноморски и европейски култури. В основата на тези приноси са материалите от проведените през 1969—1975 г. първи системни теренни проучвания на селище от раннжелязната епоха в България — това при с. Пшеничево.
През 1971 г. М. Чичикова е избрана за старши научен сътрудник II степен в секцията по Антична археология към същия институт, а през 1982 г. заслужено става първият научен ръководител на новооткритата секция по Тракийска археология, като я ръководи до пенсионирането си през 1988 г.
М. Чичикова е сред първите български учени, които представят в следвоенния период археологическото наследство на България по света, като участва в организирането на международни изложби на тракийското изкуство и култура в Париж (1960), Есен (1964) и във Венеция (1988).
В Археологическия институт ръководи и първите докторанти в областта на тракийската археология. Чете лекции по тракийска археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".
От 1993 до 1994 г. е ръководител на програма „Приложно културознание в туризма" (квалификационна степен и степен „специалист"), а от 1998 до 1999 г. е директор на бакалавърска програма „Културен" туризъм в Нов български университет, Чете лекции за културата и изкуството в Тракия; изкуството и културата на Гърция и; Рим; културознание в туризма; исторически и туристически трасета на Балканите.
Сама или в съавторство М. Чичикова е публикувала 5 монографии, над 100 студии и статии върху архитектурата и градоустройството на Севтополис, гробната! архитектура и погребалните обичаи в елинистическа Тракия, материалната култура и изкуството в българските земи през римската епоха и др. Много от изследванията й са публикувани в чужбина.