С безброй остриета са даже добрите му думи.
Не отключва врати. И не слуша какво му приказваш.
Но познат силует по пътя върви зад гърба ми.
Да го гоня ли в слънчево време или в дъжд да го пазя?
О, така уязвими са тези прозрачни решетки
от вода и от въздух. Между тях ми е толкова тясно!
Без чадър преминава в дъжда и хаби си подметките.
И ме дразни, арогантно-нехаен, как в мълния блясва.
Този образ през светли пространства отдавна се движи.
По вода му върви и не цепи басма, и хич не му пука...
Ако някога - в дъжд - по нашата улица минеш,
ще те води да пиеш направо вода от капчука.
