В последните две години стиховете на Левена Филчева придобиха популярност, но тя на няколко пъти приемаше предизвикателството да се представи в различни литературни сайтове с нови псевдоними -всеки път започвайки да създава "име" и поетики, загърбвайки постигнатото. И всеки път успяваше да спечели множество верни почитатели, изграждайки целенасочено и с нарастваща увереност нови авторски лица, изграждащи плътта на един интернет-вписан-роман, който - уви — не е написан.
И се появиха стихове с изкази в първо и в трето лице; "лирически Аз" -ту в женски, ту в мъжки граматически (и не само) род; текстове със и без пунктуация; тематично многообразие с "преливания" от тема в тема; радвахме се на текстове, използващи широк спектър поетики (от класически ритмика и рима до бял стих) -при това - различни поетики не само във формален смисъл... Всеки път не като израз на авторско лутане, а на уплътнена и прецизно представена "роля". Как да "сглобиш" всичко това в книга, покланяйки се на всички превъплъщения на автора и усмихвайки се на почитателите им? Невъзможно е.
