Тактиката на терористичния модел е да предизвика излишък на реалност и под негово въздействие да доведе до рухване на системата. Цялата подигравка на ситуацията заедно с мобилизираното насилие на властта се обръща срещу нея, тъй като теро-ристичните актове представляват едновременно изкривено огледало на нейното собствено насилие и модел на едно символно насилие, което и е забранено, на единственото насилие, което тази система не може да упражнява: това на собствената си смърт. Ето защо цялото видимо могъщество е безсилно срещу миниатюрната, но символна смърт на няколко индивида. В този смисъл от разкъсването на световната система могат да се породят именно уникалности. Уникалностите обаче не са нито позитивни, нито негативни. Те не са алтернатива на световния ред, разположени са на друго равнище, вече са неподвластни на ценностни съждения, а значи могат да бъдат и най-доброто, и най-лошото, като единствената им абсолютна полза е в това, че разрушават рамката на тоталността. Те не могат да бъдат обединени в историческа и обхватна дейност. Те са отчаянието на всяка единствена и доминираща мисъл, но не са единствена контрамисъл. Те измислят своя игра и свои собствени правила на играта. Бих казал, че уникалността е от порядъка на невъзможния обмен.
