Възможните мотиви за поведението на Ловчанския свещеник се търсят в контекста на вътрешните противоречия в БРЦК и опитите за съпротива на наложения от Левски принцип на централизъм и неприемането на тероризма като средство за снабдяване с финансови средства. Проследявайки хода на провежданото от османските власти разследване след Арабаконашкия обир, К. Шарова предлага убедителна версия за възможността снимката, по която Васил Левски е издирван и заловен, да е била предоставена на следствието от свещеник Кръстьо Никифоров. Едно от основните достойнства на монографията е трезвият тон при интерпретирането на темата „предателство" -явление, почти неизбежно за която и да е нелегална организация. Призивът за по-балансиран подход и ограничаване на драматизирането при разглеждането му от българските историци е подкрепен с примери от други Националноосвободителни движения и нелегални организации през XIX в.
