Пяна, пяна, от белота
се пени бялата неопределеност
на пространството, струйни
хармонии
зида от вълшебните полета на съня.
Тялото изплувва от тишината
като прозрачно речно течение
и беззвучно се появява в сивия ден,
от белотата формата се прелива
в хармонията на пространството.
