|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Обречената любов на Ататюрк
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Български традиционни костюми в два тома. Том 1: Акварелите на художничката Евгения Лепавцова от Северна България
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Изличаване
|
 |
Автор: Томас Бернхард
Раздел: Австрийска литература
Издателство:
Атлантис-КЛ
Народност: австрийска
Преводач: Александър Андреев
ISBN:
първо издание, 2007 год.
меки корици,
448 стр.
Цена:
12,00 лв 
|
Изличаване • Едно разпадане
За книгата:
Тоталната литература на Бернхард може да се декодира с помощта на две понятия, които предоставя самият автор: преувеличаването и изличаването. Преувеличаването като най-великата тайна на всяко творчество, на всяка философия и изобщо на духа, и изличаването като единствен начин да се освободиш от целия предметен и духовен баласт, който неусетно трупаш, вървейки към старостта.
Романът „Изличаване” е постмодерна семейна сага, проследяваща ретроспекциите на 47-годишния Франц-Йозеф Мурау, който живее в Италия и се занимава с някакъв вид литературна дейност. За погребението на родителите и на своя по-възрастен брат Мурау се завръща в родното си място, богаташкото имение Волфсег край едноименното горноавстрийско село. Самият Мурау, черната овца в семейството, отдавна е скъсал с филистерските традиции и грандоманията, които са норма на живот в имението, но по ирония на съдбата се оказва единствен наследник както на Волфсег, така и на въпросните традиции. Мурау се опитва да ги изличи от своя живот, обаче този опит е обречен на провал.
За автора:
Ако днес някой български писател си позволи да опише родината си като лоно на тъпоумието и посредствеността, на псевдокултурната претенция и еснафщината, на задушаващия консерватизъм и политическото лицемерие, патриотите в страната положително биха го намазали с катран и овъргаляли в перушина.
В „Изличаване” големият австрийски писател Томас Бернхард описва своята родина именно така, а саркастичното му предизвикателство е насочено не само към чугунените патриоти, но и към блюстителите на приличието, които не правят разлика между изкуство и действителност.
„Екзистенциален клоун”, „зловещ пророк”, „болестта е жизненият му еликсир”, „алпийски Бекет”, „пророк на безсмислието”, „иронично обсебен архангел”– така международната литературна критика нарича Томас Бернхард (1931-1989). Той е един от най-значимите немскоезични автори след Втората световна война според списание „Шпигел”.
|
|
|
