"Езикът на Пустотата" на Антоанета Николова е и философско-културологично изследване, и литературоведско есе, и антропологично-психологичен анализ на източната философия и поезия като духовен модус на човешкото, който еднакво се чувства "у дома си" в Китай, Индия, Корея, България. Но нито жанрът, нито езикът на тази сложна духовна "архитектоника" на анализа са еклектични. Напротив, те са изключително хармонични, единни, взаимообвързани, взаимно "откликващи". Такива, каквито са езикът и жанрът на духовните феномени, които авторката осмисля, обживява и обговаря. Защото за Пустотата - за онова, което е отвъд и извън разделенията, антиномиите, определенията, което е преди тяхното раждане или след тяхното угасване, се изисква не-език, не-думи, не-жанр. Защото "Там, където свършват думите, започва Словото". Антоанета Николова не само разбира и съпреживява това Слово така, както то е представено във философията и поезията на будизма, на даоизма, на ведантизма, в българските им поетични проекции: Людмила Балабанова, Антоанета Богоева, Георги Господинов, Кристин Димитрова, Красимира Зафирова, Мария Каро, Екатерина Йосифова, Николай Кънчев, Амелия Личева, Иван Методиев, Димитър Стефанов, Едвин Сугарев, Силвия Чолева. Нещо повече, нейният текст е един чудесен опит Езикът на Пустотата да заговори чрез една опоетизирана философска проза.
Сред българските поети, към чието творчество Антоанета Николова подхожда с много дълбока поетична интуиция и с душевна щедрост и откритост, липсва един. Това е самата Антоанета Николова, в чиято поезия Езикът на Пустотата живее, играе, тъгува — свободен и естествен като дете. В "Езикът на Пустотата" поетесата се е оттеглила в тишината и безмълвието, за да изостри нашата чувствителност и усетливост, да ни помогне да чуем и усетим, да съпреживеем Езика на Пустотата, на който говорят далечни култури или родни поети.
Скромността, забравянето на егото, сливането със света и с другите е още един знак за това, че авторката е намерила общ език с Пустотата, че говори на нейния език. Колкото повече хора придобият чувствителност и се научат да разбират и преживяват този език, толкова повече светът ще става единен, неразделен, взаимообвързан.
Нонка Богомилова
|
