Макар и антикомунист, до края на живота си Ататюрк остава верен на дружбата със СССР. За това свидетелства и фактът, че само часове преди да почине пред държавните ръководители на Турция той прави следното завещание: "Никога да не водите агресивна политика срещу Съветския съюз. Да не влизате в пакт или пък да подписвате договор, който пряко или косвено да е насочен срещу Съветския съюз".
Можем да кажем, че усилията на империалистическите държави да разбият съветско-турската дружба се увенчаха с успех. Те направиха всичко, което зависеше от тях и което бе по силите им по време на Втората световна война, да противопоставят Турция на СССР. Турското правителство отстъпи от принципите и завета на Ататюрк, както и от традиционните съветско-турски отношения и в тежките и решаващи дни по време на Втората световна война Турция се оказа съюзник на хитлеристите, които бяха тръгнали да ликвидират СССР и да наложат на човечеството "нов фашистки ред".
По време на Втората световна война турското правителство играеше двойнствена роля и в отношенията си с Германия. От една страна обещава да се включат във войната против СССР, от друга страна изчакваше да види как ще се развият военните действия, какви са шансовете за победа и ще може ли да присъедини към своята територия Кавказките републики. Според съществуващата информация турското правителство е имало готовност да обяви война на СССР ако хитлеристките войски победят при Сталинград. Разгромът на хитлеристите при Сталинград принуди Турция да се откаже от участие във войната против СССР.
След Втората световна война Турция става стратегически съюзник на САЩ и една от първите членки на НАТО.
Изложеното в настоящия труд показва колко е правилна мъдростта, че в международните отношения "няма вечни приятели, има вечни интереси". Изнесените факти показват също така, че Турция никога не е била и не може да бъде надежден партньор.
