Тринадесетото племе • Хазарската империя и нейното наследство, Артур Кьостлер, Вега, 2006

Тринадесетото племе • Хазарската империя и нейното наследство

Автор: Артур Кьостлер
Раздел: История на религиите, Средновековна история
Издателство: Вега
Народност: английска
Преводач: Теодора Полендакова
ISBN: 9789549195712
първо издание, 2006 год.
меки корици, 216 стр.
Цена: 12,00 лв

Прикачен файл:

В "Тринадесетото племе" (1976)
писателят проследява историята на евреите ашкенази (преобладаващата част от световното еврейство) и обобщава аргументите за първоначалния им хазаро-тюркски несемитски произход.
Какво е общото между съвременните евреи и библейските племена, и каква е ролята на Хазарския каганат, приел юдаизма за държавна религия? През дългото превръщане на хазарите в евреи читателят ще срешне и старите българи, и други народи, познати от българската история - византийци и араби, викинги (руси), маджари, кумани и др., всеки със своето участие.
Происходът на евреите се оказва изненадващо близък...

Артур Кьостлер (1905-1983)
е автор на множество книги, от белетристика до научни и философски изследвания, превърнали го в един от най-бележитите интелектуалци на XX в. Произхожда от еврейско семейство от Будапеща, Австро-Унгария.
Учи във Виенския университет, няколко години живее и работи в Палестина и от 1930 г. се установява в Париж като кореспондент и научен редактор за немски вестници. Журналистическата и писателската ддейност, и най-вече разностранните му интереси го отвеждат на многобройни пътувания в Европа, Съветска Русия и Азия, дори като участник в полярна експедиция с дирижабъл, в Испания по време на Гражданската война, където избягва на косъм смъртна присъда на фалангистите, задържан е в концентрационен лагер за нежелани чужденци във Франция (на Виши), следват служба в Чуждестранния легион бягство през Мароко в Англия, отново затвор и военна служба. От края на 40-те години живее и работи в Англия, но продължава да пътува и има отношения с личности като Жан Пол Сартр и Симон дьо Бовоар. В търсенето си на достойна кауза в крайна сметка достига до "песимистичен консерватизъм" (думи на Джордж Оруел) и анти-комунизъм. През последните години тежко болен, завършва живота си със самоубийство в лондонски хотел, заедно с третата си жена Синтия.