Въведение във византийската литература. Жанрове, периоди, автори и произведения (330-1453 г.), Кирил Павликянов | Cyril Pavlikianov, УИ „Св. Климент Охридски”, 2026

Въведение във византийската литература. Жанрове, периоди, автори и произведения (330-1453 г.)

Автор: Кирил Павликянов | Cyril Pavlikianov
Раздел: Литературна критика, литературознание, Антична история, Средновековна история, Световна културология, етнология и фолклор, История - други, Учебна литература, Педагогика
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
Народност: българска
ISBN: 9789540763606
първо издание, 2026 год.
меки корици, 320 стр.
Цена: 27,38 лв (14.00 €)

Прикачен файл:

Настоящото въведение във византийската литература има за цел да представи на читателя в сбит вид най-важните литературни явления и съчинения, създадени на гръцки език през единадесетте столетия, в продължение на които е съществувала Източната Римска империя или Византия (330-1453 г.) Това начинание е почти неосъществимо поради огромния обем на литературната продукция на византийските писатели и поети, независимо от факта, че голяма част от тази продукция не е стигнала до нас и е загубена. Най-авторитетната история на византийската литература, тази на Херберт Хунгер от 70-те години на XX век, обхваща само високостилната светска книжнина, а сърцевината на византийското литературно наследство са неизброимите църковни поетични и прозаични творби, които настоящият учебник ще спомене само мимоходом.

За византийския книжовник проблемът, наречен плагиатство никога не е съществувал, защото преди изобретяването на книгопечатането всяко преписване на текст е било равносилно на негово запазване за следващите поколения. При това голям брой анонимни византийски писатели са предпочели да поставят след своя текст не собственото си име, на което те не са придавали никакво значение, а името на някой престижен раннохристиянски църковен авторитет, като например Йоан Златоуст или Ефрем Сирин (Сириец) от IV-V век. Това поражда един специфичен проблем при работа най-вече с богословски произведения - необходимо е да се определи точният им автор, а това начинание в много случаи се оказва невъзможно. И така, успоредно с автентичните текстове на редица византийски автори съществуват и анонимни творби, които им се приписват.

Друг проблем при представянето на византийската литература е българският подход към византийската книжовност, който е и винаги е бил строго българоцентричен, така че книги като съчинението на Николай Кочев от 1984 г. „Античната литературна традиция и византийските автори“ са рядкост и представляват изключение от общата практика. С изключение на богословите, българските медиевисти по правило се интересуват от византийската книжнина само дотолкова, доколкото тя осветлява историята на България. А още от времето на Константин Иречек е пределно ясно, че историята на средновековна България може да бъде възстановена единствено благодарение на византийските исторически източници. Същото се отнася и за старобългарската литература, която в началото на X век се появява с напълно развити жанрове, които е заимствала от византийската църковна книжнина.

Във византинистиката понятието „литература на Византийската империя“ обикновено се определя като „съвкупността от всички средновековни гръцки текстове“, без да се прави разлика между художествена литература и книжовна продукция с практическа насоченост, била тя икономическа, правна или военна. По-точно определение на темата на настоящето въведение във византийската литература дава гръцкият термин „тематография“ (Оер.атоура-ф?а или урар.р.атоХоу?а), който означава „всички писмени паметници“ и съответства на общоприетия в българския език русизъм „елинска средновековна словесност“. Този принцип е залегнал в основополагащата монография на Карл Крумбахер „История на византийската литература“ (Geschichte der byzantinischen Lit~eratur), публикувана в Мюнхен в края на XIX век, а също и в трудовете по византийска литература на Херберт Хунгер и Ханс-Георг Бек, които са обнародвани през втората половина на XX век. Нов, по-различен подход следва Александър Каждан, който възприема византийската литература не като сбор от писмени текстове, а като система от методи и средства, използвани от авторите. Според него всеки автор заслужава да бъде изучаван сам по себе си, а не с оглед на принадлежността си към някой от почти непроменимите през вековете византийски литературни жанрове.

Хронологичната рамка, в която са създадени византийските литературни произведения, е спорна, поне що се отнася до начална га й точка. При все че крайната граница на периода е ясна и съвпада със завладяването на Константинопол от османците през 1453 г., сред византолозите няма единодушие относно неговото начало. К. Крумбахер започва своята книга „История на византийската литература“ с началото на управлението на император Юстиниан I през 527 г. поради специфичната задача, с която е бил натоварен - да подготви кратък очерк за византийската литература като продължение на „Историята на старогръцката литература на XIX век пренебрежително отношение към средновековната гръцка литература като естетически непривлекателна и педагогически безполезна, една от целите, които Крумбахер си поставя, е да аргументира правото на византийската литература да бъде самостоен обект на научно изследване. Разглеждайки приемствеността между византийската и старогръцката литературна традиция, Крумбахер изрично подчертава пряката и непрекъсната връзка на съвременната гръцка литература с византийската и старогръцката. I ювлияни от Крумбахер, германските византинисти от следващите поколения традиционно свързват началото на византийската литература с царуването на Юстиниан I, а литературата на предходните няколко века определят като късноантична.

В своята „История на византийската литература“ Александър Каждан обаче подхожда по по-различен начин и започва изследването си върху историята на византийската литература от 650 г., т.е. от началото на т. нар. „Тъмни векове“ във Византия. Той свързва този си избор с езикови съображения, тъй като по онова време Византия вече е била загубила териториите, в които се е говорило на сирийски, коптски и латински език, и единственият повсеместен език е останал гръцкият. Въпреки че във Византия са продължавали да се пишат книги на арменски, грузински и иврит, Каждан счита тези съчинения за произведения на изолирани общности и не ги анализира. Поради това византийската литература се занимава само с текстове, писани от IV до XV век на гръцки език.

Нашето представяне на средновековната гръцка словесност включва следните части: 1. Кратко представяне на византийските литературни жанрове; 2. Кратък очерк за византийските класицистични исторически съчинения и летописни хроники. 3. Забележки за средновековния гръцки език и византийското двуезичие; 4. Кратко представяне на литературното творчество през ранно, средно и късновизантийския период; 5. След представянето на всеки период следва поредица от кратки статии, посветени на най-важните византийски литературни творци, свързани с дадената епоха.

Настоящият университетски учебник съставлява първото цялостно представяне па византийската литература на български език.