Убийствата без съд и присъда на 30 000 българи през септември–ноември 1944 г., веднага след началото на съветската окупация и държавния преврат, са само първата стъпка на съветизацията на България. Тактически те са последвани от т.нар. Народен съд и от концлагерите. Само до 1951 г. в затворите са хвърлени над 33 000 души, следствени и осъдени по Наредбата-закон за Народния съд, по Наредбата-закон за защита на народната власт и по политическите членове в Наказателния закон. От 1944 до 1989 г. през концлагери преминават близо 250 000 души, които не са съдени, а свободата им е отнета по административен ред.
Концлагерите и затворите са едни от основните, макар и не единствените средства, с които България беше подчинена на Съветския съюз, бяха смазани естествените водачи на българското общество, беше ликвидирана легалната политическа опозиция, беше забранен българският патриотизъм, българинът беше лишен от истинска църква, от нормално, а не идеологическо образование, от свободния си и независим труд, от гражданските и политическите си права.
Този справочник представя политическите затвори и различните форми на концлагерна изолация и репресия по време на комунизма и техните места на картата на България.
