|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Между простонародните ястия и гозбите на Цариград. Храненето и кухнята в Османска България и околните земи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Размисли за една епопея: 150 години от Априлското въстание
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Поп Васил (Българска повест, 1968)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Схолии. Автентичният реакционер
|
 |
Автор: Николас Гомес Давила
Раздел: Съвременна философия
Издателство:
Студио Беров
Народност: колумбийска
Преводач: Лазар Гецковски
ISBN: 9786199326039
първо издание, 2026 год.
меки корици,
202 стр.
Цена:
13,95 лв (7.13 €) 
Прикачен файл:
|
Схолиите на Николас Гомес Давила действат интелектуално утешително днес. Тези кратки коментари се отнасят до фикция - несъществуващ текст, който се подразбира от всеки от тях. Така, макар и фактически да не е даден, текстът безусловно смислово присъства. Какъв е този текст – смисловата основа, с която схолиите се съотнасят? Негови действащи лица са модерният човек и прогресистът, обсебени от повърхностния дух на неавтентичното сред топосите на посредствеността; техниката в дълбоката ? връзка с духовното пропадане на една морално-интелектуална деменция; литературата през погледа на изключителния ценител; езикът; изкуството; реакционерът-самотник в поле от идеи, образи и събития; пролетарии, буржоа, революционери, социалисти и демократи в маскараден политически мизансцен на либерално опустошаване на личната свобода; вярващият и католикът сред напиращите върху християнството вълни на модерността.
Той разписва своите разсъждения в стила на една своеобразна поетика на мисленето, като фрагменти из областта на онтологията, етиката, естетиката, на философския дискурс върху ума и сетивността, на критичния размисъл върху културата. Тяхната насока се задава от ценностните ориентири на ревностната откритост към християнството, от една страна, и тежненията на неговата силна интелектуална нагласа, от друга, с всички рискове, които последната носи.
Краткият текст „Автентичният реакци онер“ излага разбирането на Гомес Давила за свобода и история отвъд представата за необходимост, от една страна, и произвол, от друга, а и отвъд сковаващото русло на някакво единно диалектико-историческо развитие. Това разбиране е въплътено във фигурата на реакционера, идейно застанал на арената на съвремието срещу наместника на необходимостта, радикалния прогресист, и наместника на историческия произвол, либералния прогресист. Автентичният реакционер, гледащ от фактическата безизходност на своето положение в модерния свят към един нов хоризонт на същностите, т.е. извън света изобщо, носи ведър оптимизъм.
"Че си прав е мисъл, от която няма изход."
"Докато държавата израства, индивидът се смалява."
"Как може да живее този, който не очаква чудеса?"
"Победата над един глупак ни унижава."
"Опасната идея не е грешната, а полувярната." |
|
|
