Година на война 1877-1878. Дневник на руския кореспондент. Том 1 и Том 2 - комплект, Василий Немирович-Данченко, Солвек, 2025

Година на война 1877-1878. Дневник на руския кореспондент. Том 1 и Том 2 - комплект

Автор: Василий Немирович-Данченко
Раздел: Извори и документи, Военна история и техника, разузнаване, Нова и най-нова история, Османски период и Българско възраждане
Издателство: Солвек
Народност: руска
Преводач: Екатерина Шишова
ISBN: 9789549217483
второ издание, 2025 год.
меки корици, 664 стр.
Цена: 64,00 лв (32.72 €)

Прикачен файл:

Ново издание на първи и втори том на свидетелствата на руския публицист и писател Василий Немирович-Данченко (1845-1936), кореспондент по времето на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Двата тома се предлагат в комплект

„Година на война – 1877 – 1878 г” съдържа очерци и кореспонденции, които писателят е изпращал по време на войната във вестник „Новое время” и които по-късно в преработен вид е издал в тази книга. Същественото в нея е, че са възстановени изхвърлените от военната цензура пасажи, които на моменти са доста скандални.

И в трите тома има богат документален материал, който обогатява познанията ни за войната и ще бъде полезен както за научните дейци в областта на историята, етнологията, военното дело, дипломацията, литературата, така и за по-широката аудитория. Данченко като очевидец разказва подробно за важни моменти от войната като боевете на Шипка, обсадата на Плевен, зимния преход през Балкана, похода към Одрин, дипломатическата дейност на Русия, Турция и Западна Европа, действията на мраморно море, сключването на примирието и др.

В неговия дневник се усеща атмосферата и настроението по време на Руско-турската освободителна война, в която наред с героизма на руските войници и офицери авторът показва съществуването и на тъмните страни на войната и не спестява факти за корупция, жестокост, злоупотреби с продоволствието, неуредици в болничното обслужване, безсмислени понякога жертви заради грешки на командването - и всичко това документирано и разказано от очевидец.

Василий Немирович-Данченко участва лично в боевете за Шипка и Плевен, в зимния преход през Балкана и е носител на войнишкия „Георгиевски кръст за храброст”. Но най-голяма известност са му донесли блестящите и колоритни кореспонденции, които изпраща от театъра на военните действия по време на Руско-турската война от 1877-78 година.

***
Съдържание

Първи том
По ПЪТЯ
Шипка през август
1.От Търново до Шипка
2. Първите три дни от защитата на Шипка
3 Вечерта и нощта на 11 август на връх „Св.Никола"
4.Боят на 12 август
5.Боят на 13 август
6.На превързочния пункт
7.Последните дни на боя
8.Зелено Дърво
Третият Плевен
1.По пътя към Плевен
2.От Горна Студена до Плевен
3.Гривица
4.На Гривишкия редут
Откъси и впечатления
На левия фланг
1...
2...
3.По бреговете на Лом
4.Боят на 12 октомври при Кадъкьой
5.Яли Абланово
6.По старите места
Около Плевен
1.Бохот
2.От Бохот до Горни Дъбник
3.Долни Дъбник, Опанец и мостът на Вит
4.В Брестовец
5.Последният ден на Къшин
6.Подробности и епизоди
7.Траншейни работи
Зелените хълмове
1.Обсадата на Плевен
2.Превземането на Зелените хълмове
3.На другия ден след боя
4.Първата нощна атака
5.Между двете битки
6.Еспланада
7.2-ри и 3-ти ноември на Зелените хълмове
8.Решителният бой за Зелените хълмове
Милосърдните сестри

Втори том

Падането на Плевен
1.В навечерието
2.Какво ставаше в Плевен
3.По железния обръч
4.Първата атака на турците
5.Боят на 28-ми ноември
6.Бялото знаме
7.Нашите в Плевен
8.След предаването
Плевен след боя
1.Пътуването ми до Плевен
2.Турските пленници
3.Градът на мъртвите
По пътя към Балкана
1.След Плевен
2.Подготовка за поход
3.Плевен - Севлиево
4.Севлиево - Габрово
Зимният поход през Балкана
1.Първият преход до Топлиш
2.Мъчителният път
3.Нощуване на върховете
4.Под огъня
5.Завземането на Имитли
Шипка през декември
1.Руските войски на върховете
2.Турските позиции
Последният бой
1.Движението на обходната колона на княз Святополк-Мирски
2.Боят на 27 декември на дясно фланговата обходна колона
3.При Мирски
4.Утрото пред последния бой
5.Първо действие
6.На Шипченските височини и при Мирски
7.Атаката на Скобелев
8.Победа

***
„Поредната Руско-турска война представлява повратен момент в историята на Балканите и Европа. Тежката политическа криза, възникнала в резултат на въстанията от 1875 и 1876 г. в Босна, Херцеговина и България, както и последвалият сръбско-турски конфликт, изправят великите сили пред необходимостта да се намесят в търсенето на трайно решение на големия Източен въпрос. Но докато правителствата на Англия, Германия, Австро-Унгария и Франция изчакват и лавират за да защитят по-добре собствените си интереси, Александър ІІ и княз Горчаков, съобразявайки се с всеобщата подкрепа, която българи и сърби получават от всички слоеве на тогавашното руско общество, решават да действат. След провала на Цариградската посланическа конференция и след отхвърлянето на Лондонския протокол от март 1877 г., единственият възможен път за Петербург остава войната и руското правителство не се поколебава да организира мащабна военна кампания на Балканите и в Кавказ. Още тогава, някои наблюдатели се опитват да обяснят действията на Александър ІІ като опит за реванш за преживяната в годините на Кримската война катастрофа. Други обвързват поведението на Русия с нейните амбиции да затвърди ролята си на хегемон в района на Проливите. Трети се осъмняват, че активността на Петербург се дължи на стратегическите планове за създаване на голяма Задунайска губерния. Каквито и оценки да предизвикват подбудите на руската дипломация обаче, обективният прочит на случилото се през 1877-1878 г. показва, че Руско-турската война изиграва решаваща роля за освобождението на България и за постигане на независимостта на Сърбия и Румъния.
Отчитайки опита от предходните войни срещу Османската империя и съобразявайки се с политическите и военните реалности, руското командване замисля кампанията на Балканите като едно устремно настъпление на юг, което в рамките на 3-4 месеца ще принуди Високата порта да приеме изработените от Цариградската конференция проекти за решаване на Източната криза. Бляскавият план на ген. Обручев за съжаление не успява да се осъществи и след първите успешни действия на юг от р. Дунав руската армия е изправена пред сериозни изпитания. Стара и Нова Загора, Шипка и Плевен, Ловеч, Горни и Долни Дъбник са само част от имената, превърнали се в символи на драматизма и саможертвата, на мъжеството и страданията на руските войници и офицери. Тези имена показват, че пътят към Одрин и Цариград не е само една поредица от славни победи и триумфално настъпление. По този път бяха допускани и грешки, налагаха се и отстъпления, правеха се и ненужни компромиси. Достатъчно е да се отбележи, че въпреки че Освободителната война беше сред най-краткотрайните руско-турски конфликти (само 10 месеца продължи тя), жертвите от страна на Русия бяха изключително високи. На двата фронта – Кавказкия и Дунавския, руската армия даде десетки хиляди убити и починали от раните си и от болести. Над 35 хил. души се завърнаха от бойните полета като инвалиди, а изразходваните в бойните операции средства от бюджета на Русия надхвърлиха над 1 млрд рубли. Последните изследвания пък показват, че за десетте месеца на войната раждаемостта в Русия спада с 8%, смъртността се повишава с 10%, а естественият прираст на населението намалява с 48%.
Великолепно описание на тези именно други, по-малко познати лица на войната, ни предоставя известният руски писател от последните десетилетия на ХІХ в. Василий Иванович Немирович-Данченко. В историята на руската литература неговото име се свързва преди всичко с талантлавите му пътни очерци за различни райони на Русия, Германия, Холандия, Испания, Далечния изток, както и с няколкото завладяващо написани романи “Гроза” (1880), “Вперед” (1883), “Цари биржи” (1886), “Кулисы” (1886), “Монах” (1889), “Семья богатырей” (1890) и др. За нас българите обаче, Василий Немирович-Данченко (брат на талантливия руски театровед Владимир Немирович-Данченко, с който нерядко е бъркан), остава като автор на едни най-подробните и най-блестящи кореспонденции за събитията по време на Освободителната война.

- доц. д-р Пламен Митев, из встъпителната студия