„В началото на 19-и век в Османската империя започва натрупване на фактори, водещи до военен и стопански упадък. В основата на всичко стоят военните поражения на империята, които налагат въвеждането на редовна армия. Така възниква необходимост от производство и снабдяване на големи количества храни, кожи, гайтани, шаяк и много други занаятчийски произведения, включително и промишлени производства.
Към този момент българското население е най-прогресивната част от народите на Османската империя и бързо се включва в тази дейност. Развива се интензивна търговия и земеделия. Появява се заможна прослойка сред българското население - новата българска буржоазна класа. Започва българското Възраждане. Натрупването на ресурси стимулира строителството. Интензивната търговия налага строителство на складове, ханове, къщи, работилници, часовникови кули и т.н.
Църковната независимост допълнително отваря възможности за изграждане на църкви, манастири, параклиси. В същото време и самата Османска империя извършва интензивно строителство на казарми, пътища, конаци и мостове. Така се създават школи и традиции в строителството и украсата на възрожденска България, описанието на част от което е предмет на тази книга.”
