Авторът на тази книга не се казва "дядо", но наистина е бил даскал.
А също и църковен проповедник с чин йеромонах.
Но най-дълго, всъщност до сетния си дъх, е бил хекимин – лекар, лечител.
Медицина не е учил, но е знаел за здравето и за справянето с болестите повече от всеки дипломиран врач. Затова е бил гонен и тормозен – преди Освобождението от турците, задето е лекувал хайдуци (между които и Левски!), а след това – от новозамогналите се уж образовани доктори и аптекари, защото им е „отклонявал клиентелата“ и е „лекувал безплатно“.
Тази книга е неговата сбирка от рецепти, предписания, заръки и завети.
