Магическо пътуване в страна на ярки цветове и въздействащи контрасти - Никарагуа.
През лятото на 1986 година Салман Рушди заминава на триседмично пътуване до Никарагуа. Изморен от работата си по своя четвърти роман „Сатанински строфи", той предприема това пътешествие, за да се потопи в един различен и неочакван колорит.
В „Усмивката на ягуара" Рушди описва по брилянтен начин ситуацията в раздираната от политически проблеми Никарагуа, срещите с хората, историята и морала на страна, в която древните сили на сътворението и разрушението са в апокалиптичен сблъсък.
Написана с усета за ирония и метафора на истинския романист... Рушди успява да ни убеди, че действителността в тази страна граничи със сюрреализма.
