В есеистичното си произведение „В сенките на утрешния ден" нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872- 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство.„Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от безотговорни масови действия, насърчавани от лозунги, митинги и призиви, светът е отишъл твърде далеч в своите противоречия.
Още с публикуването си през 1935 г. това ярко полемично съчинение утвърждава автора си като мислител от европейска величина и го сродява с другите прочути културпесимисти от интербелума - Шпенглер и Ортега-и-Гасет. Предусещане за залез, всеобщо отслабване на способността за съждение и критическата потребност, упадък на моралните норми, злоупотреба с науката, суеверие, култ към живота, героизъм, пуерилизъм... - това са признаците на заболяването, от което страда обществото ни, смята философът. Но все пак Хьойзинха отказва да се нарече песимист. За преодоляването на духовната криза е необходима усърдна и търпелива работа и тук той се осланя на младото поколение, пред което стои задачата: „отново да овладее и управлява този свят така, както би следвало да бъде управляван, да не го остави да погине в неговата самонадеяност и заслепение, отново да го проникне с духовност".
