Вавилонската епическа поема, известна със своите първи думи на акадски „Енума елиш" („Когато горе..."), е едно от най-древните космогонични произведения, запазени до наши дни, и понякога бива наричана „Епос за Сътворението" или „Седемте плочки на Сътворението". Основни теми в нея са също сблъсъкът на хаоса и реда, създаването на човека и издигането на Мардук за цар на боговете, който да управлява мирозданието от величествения си храм сред престолния град Вавилон. В поемата са въплътени не просто вярванията на един народ, а неговият светоглед. Намират място различни наблюдения за природните явления и някои убеждения за устройството на обществото и неговото управление. Отразени са човешките въжделения, пътят към тях като част от предначертаната свише история и дори постиженията в областта на астрономията, медицината, правото, архитектурата, литературознанието и други науки.
