До последен дъх, Ева Липска, Ерго, 2018

До последен дъх

Автор: Ева Липска
Раздел: Полска литература
Издателство: Ерго
Народност: полска
Преводач: Вера Деянова
ISBN: 9786197392197
първо издание, 2018 год.
меки корици, 54 стр.
Цена: 10,00 лв

Ева Липска (р. 1945, Краков) е сред най-известните имена в съвременната полска поезия, представител на т. нар. Поколение ‘68 или Нова вълна. Завършила е Художествената академия в Краков, но открива призванието си в литературата. Работила е като редактор в краковското издателство Wydawnictwo Literackie (1970-1980). През 1975 г. е на творческа стипендия в Айова, а през 1983-а – в Западен Берлин. Член е на Полския ПЕН клуб от 1978 г. От 1991 до 1997 г. е директор на Полския институт във Виена. Участвала е в поетични фестивали, семинари и авторски вечери във всички европейски страни, САЩ и Израел. Носител на много международни и полски литературни награди.
Литературното ѝ творчество включва над 30 поетически сборници и романа „Сефер“, номиниран за полската литературна награда „Нике“ (2009). На български език е позната със стихосбирките Ваканциите на мизантропа (1994), Портокалът на Нютон (2011) и Скъпа госпожо Шуберт... (2014).

С оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света. Творбите от последните ѝ две стихосбирки – „Четец на папиларни линии“ и „Операционна памет“ – продължават размисъла над парадоксите в съвременния свят, носят и присъщата на поезията на Липска виталност. Макар общото звучене да е под знака „самота в страната Фейсбук“, в пространството, създаващо привидност за близост, Поетесата ни напомня за уникалността на живота – за единствените и неповторими, записани както в пръстите, така и в паметта пътечки на детството, младостта, любовта, сезоните на живота, храброто вглеждане в преходното, умението да живееш с присъствието на отишлите си от този свят... Без да страни от тревогите на времето, Липска вплита актуалността в безначалната и безкрайна верига на човешката способност за надмогване.
Красива, мъдра, будеща чувствителността и интелекта на читателя поезия, която ни връща все по-изтъняващия изначален смисъл. Вера Деянова