От Времето на Паисий Хилендарски българската култура е особено чувствителна към въпроса за самобитното и "европейското" в себе си, за "пътят към Европа" и опасностите, които той крие. В книгата са разгледани различните
представи, които възрожденците изграждат за мястото си в световната цивилизация, потърсени са мотивите, които определят тези представи. Трудът предлага свое виждане за връзките на оригиналната възрожденска литература и възприемането на чуждата култура. Детайлно са анализирани и българските образи на Волтер и Русо.
